Софи Маринова: Всички сме свалили хонорарите

Софи Маринова е родена на 5 декември 1975 г. в Етрополе. Тя е четвъртото от петте деца и единственото момиче във фамилията си.

Наричана е „циганската Лили Иванова” заради гласа си, който се отличава с изключителен диапазон, обхващащ 5 октави.

Сега ромският славей „си изпя всичко” в своето най-искрено интервю, специално за „ШОУ”, пише blitz.bg.

– Софи, доколко ти пречи известността на личния живот?
– Никога не съм усещала, че ми пречи името, даже ми е помагало. Обаче сега като останах сама, нали искам да си хвана гадже, и толкова пречи това име… Те толкова са стресирани мъжете от мен, толкова бягат, че си викам както Дачо викаше едно време: „У, всички викат каква е добричка Софка, ама да дойдат да живеят с нея, че да видят каква змия си”. Ама те мъжете не знаят, че верно съм змия, и пак не щат… Може би от тази гледна точка си мисля, че ми пречи името – не мога да си намеря любов… Ходих на врачка преди четири-пет месеца. Те всичко знаят за мене, но отивам и аз да си врачувам (смее се). И тя вика: „Към края на годината ще имаш една прекрасна любов – мъж – 35-40-годишен, заможен, ще те гледа, ще си имате дете – момиченце…”. И аз викам – ей, чул те Господ! Затова сега само флиртувам. Чакам просто края на годината да видя кой ще е човекът…

– Определяха любовта ти с Дачо като „циганска работа” – това дразнеше ли те?
– Ама аз казвам – такава любов не всеки може да преживее. Много се радвам, че на мене се е случило. За Дачката мога да кажа, че преживяхме една прекрасна любов пет години. Като че ли и двамата си знаехме, че няма да бъдем заедно. Аз знаех, че не мога да му родя дете, защото наистина стават много оплетени нещата, както казваш ти – циганска работа. То какво ще е на Лоренцо – сестра ли ще е, племенничка ли ще е, какво ли ще е – не знам. Самите ние знаехме, че няма да сме заедно, но просто имаше любов, страст… Бяхме заедно – да, но дойде моментът, в който и при него спря, и при мен.

– Каква е разликата между мъжа българин и мъжа ром?
– Аз съм имала и българи, и цигани, и турци. Всякакви връзки съм имала. Женени, неженени. Циганинът по се раздава в любовта, докато българинът по-разсъждава материално – пък колата, пък къщата, пък това как ще стане после. Докато циганинът има гореща кръв, луда – забравя децата, забравя къща, тръгва… Циганинът е по-луд, затова и аз съм такава – тръгвам, влюбвам се, като кон с капаци съм, хубаво ми е.

– Познавате ли се?
– Познаваме се. Преди 10 години се запознахме на морето. На Приморско беше в едно заведение. И понеже собствениците знаят, че много я обичам, и викат: Лили Иванова ще пее при нас тази вечер, ела да се запознаеш. Аз взех един огромен букет, въобще много се зарадвах. Посрещна ме, запознахме се, тя ми каза: „Софи, ти се отличаваш от другите, ти пееш нещо различно”. Зарадвах се, разбира се. Засичаме се с нея по коктейли, такива неща… събирания.

– С кредит ли си го платила жилището в Драгалевци или с пари в брой?
– Платен е наведнъж. Нямам кредит. В момента го обзавеждаме, затова сега с Лоренцо живеем под наем в „Макси”. Тук много ми харесва.

– В какво друго инвестираш парите си?
– Ами и аз като всички жени – коя жена не обича шопинг? Било парфюми, очила, накити, дрехи… Даже някой наскоро ми каза, че съм си превърнала апартамента в малък МОЛ. И си казвам – защо пък само Софчето, то всички певици сме така! А пък аз съм такава, че като си харесам нещо, последните пари си ги давам. Може да остана без един лев, но ги давам.

– Колко пари загуби от двете си сватби, които така и не се състояха?
– Ами, честно да ти кажа, доста пари изгубих, защото първата сватба трябваше да е в Японския, втория път трябваше да е в „Шератон”. Имах предплатени капаро за украси и за други работи…Приблизително съм изгоряла с 40-50 000 лева за всяка сватба поотделно, или към 100 000 лева общо. Но ако бяха станали сватбите, имаше още доста да се плаща. Обичам като се прави нещо, да е хубаво. Даже мисля, че последния път за украсата бях дала към 10 000 долара като капаро. После като не се получиха нещата, исках да се върнат парите – не можеше. Жената вика: „Вземи си целия камион украса”. Викам й: „Какво да я правя тази украса?”.

– Усещаш ли ти лично финансовата криза на гърба си? Свали ли цената на участията си, намаляха ли ангажиментите ти?
– Ами честно да ти кажа, то в нашата среда – не само аз, ами и колегите, всички сме свалили хонорарите. Няма такава криза! Вече втора година… Аз това казвам – едно време ходихме в седмицата десет пъти да пеем, сега ходим в четвъртък и петък. Да речем, имаме по две-три участия на седмица. А пък да не говоря, че ние, певците, сме свикнали на по така разкошен живот и сега сме се „видели в приключение”. Ама въртиме колелото някак си, има и по-зле от нас, да не се оплакваме.

– Страхуваш ли се от отвличане на сина ти – все пак си богата за стандартите на страната жена?
– О, не, и тази тема изобщо не ми харесва! И много се радвам, че тука в България ги няма такива неща. Те нали са там на Запад милионерите.. Тук като че ли по-спокойно живеем. Лоренцо си има гледачка вече трета година. Даже много хора ми викат – абе, Софче, ти си много земна, даже ходиш без бодигардове. Аз искам да си живея живота като всеки нормален човек, нали? Така че – ох, да си плюеме в пазвите – Господ да ни пази.

– И колко струва все пак това златно колело?
– Ами колко – 2500 евро. Ето, казах го! Пък те като започнат по вестниците – от 20 000 лева, та чак до 80 000 го изкараха, че струва. Настина е много красиво колелото, много е хубаво, но е много тежко и затова Лоренцо още не може да го кара. Стои в гаража. Но от време на време го изкарва тука из „Макси”-то да го кара, но повече скейтборда.

– Успя ли да понаучиш някакъв език, по едно време доста се беше амбицирала да успееш да пробиеш на външния пазар?
– Записах се преди 7-8 години на курс по английски три месеца. Ходих да уча английски, толкова много думи научих и знам, ама не мога да правя изречения, не се получава…. Като ходя в чужбина, мога да си поръчам вода, цигари, кафе, ей такива неща, иначе разбирам горе-долу. И не съм много добра, затова искам Лоренцо да го изучи, да знае много езици. Като ходи с мама в чужбина, да може да ми поръчва и да ми превежда. Като излезем в чужбина, ме питат откъде си. Българка, им казвам. Викат – знаеш ли английски? Викам – не, само джипси и български. С два езика пак съм напред.

– Колекционерка си на аромати. Колко парфюма имаш?
– Не мога да кажа със сигурност, но вероятно са над стотина. На етажерката до спалнята си имам 5-6 да се пръскам, другите са още в кутии. Любими са ми такива тежки и класически миризми като „Шанел №5”. Обичам много и запалки, и очила. Не знам колко пари хвърлям за парфюми, но почти няма ден, в който да не си купя нов. Даже като отида някъде и ме питат: „На какво миришеш?”, аз казвам: „Не знам!”. Винаги правя коктейл, от поне 10 парфюма наведнъж пръскам. Всички марки ги имам.

– Настина ли си израсла в интернат?
– Едно време в село Брусен от първи до осми клас учих там. Ние сме пет деца – четири момчета и само аз – едно момиче. Това са ми най-хубавите години! Майка ни пращаше в неделя и в петък се прибирахме. Там си ни хранят, обличат, всичко… И се прибирахме за по два-три дни, майка да ни преоблече, изкъпе. Така че до 8-и клас учих там, след това до 10-и клас учих в града – в Етрополе. И не можах да изуча 11-и клас. За мен е важно, че това, което мечтаех от малка, ми се сбъдна – да стана певица. Знам да пиша красиво, знам да чета гладко, знам да си смятам парите, така че съм добре. Колко висшисти и с по няколко езици стоят без работа!

– Ама ти не ставаш – нямаш навършени 40 години?